Да осиновиш домашният си любимец или пътят към истинското щастие

Реших малко да се отклоня от темата за козметика и да поговоря за нещо наистина достъпно, което да ни донесе истинско щастие, а именно това да осиновиш животинка.

Ако следите инстаграм профилът ми сигурно знаете, че преди около месец, една вечер намерих малко котенце. Бяхме в малкото НДК с мой много близък приятел и между разговорите ни се чуваше котешки плач. Като един върл коткар изоставих всякакви приказки и двамата заедно с фенерчетата на телефоните си, започнахме да търсим малкият фъстък. Това начинание се оказа доста по-сложно поради липсата на светлина, гъстите храсти, мократа почва и факта, че котето се оказа наистина много малко и разбира се, черно. Спасителната акция продължи около час и половина и накрая с помощта на две случайни момчета успяхме да хванем котето.

Вкъщи вече имам един котарак на близо една годинка, който също спасихме от сигурна смърт на улицата заедно с другите му 4 братя и сестричета. Приятелят ми много се зарадва на новото попълнение и веднага се влюби в нея. За наше огромно съжаление Джон (котаракът ни) много ревнуваше и това беше първата причината поради, която знаехме, че не можем да я задържим.

Първите дни беше изключително страхлива, стоеше само в един ъгъл и мяукаше, но с напредването на времето започна свиква с нас до толкова, че винаги ни посрещаше на вратата, качваше се при нас да се гушка вечер.

Много хора твърдят, че котките били неблагодарни, а аз съм готова да споря с всеки един човек на това мнение. Първото ни коте го взехме едва на две седмици, още не можеше да ходи и да вижда. Прекалено малко време беше живял навън и според мен не осъзнава това, че е “спасен” за разлика от малкото бебе. Всяка сутрин ни будеше с целувки, мъркане и гушкане, а аз бях сигурна, че те са в знак на благодарност, че вече спи на топло.

Целта, с която ви разказвам това е че забелязвам голяма тенденция да се инвестират невероятно високи суми в животинки от развъдници само защото са еди-каква-си порода и са чистокръвни. Разбирам хората, които се занимават с изложби, кинология, лов, за това начинение се изисква породист представител, но останалите, които искаме да бъдем посрещнати с целувки на вратата, за нас не е от значение породата. Преди години и моето семейство правеше грешката да закупува домашните си любимци, но вярвайте ми, след първият осиновен господин, не мога да си представя някой ден да имам домашен любимец, който не съм си “намерила”, такава любов нито един развъдник не би ви предоставила. Всеки, който е осиновил куче или коте знае за какво говоря, това чувство, което те обзема после докато го гледаш от малка тъжна душичка до едно щастливо същество, което те гледа с най-голямата благодарност на света, това чувство няма къде другаде да го получите.

Не критикувам никого за избора му, но бих била много щастлива, ако приютите спрат да се множат, а по улиците все по-рядко виждаме нещастни кучешки погледи, защото тези малки сладури са готови да дадат цялата си любов и благодарност. Надявам се да не съм останала криворазбрана от тази си публикация, всички животни заслужават любящо семейство и дом, независимо дали са от развъдник или приют. Целта на този пост е да призова поне още един човек да осинови, вместо да закупи и вярвам, че по този начин все повече хора биха отделили време за размисъл над тази тема, а приютите ще се поизпразнат. И независимо откъде сте взели своят домашен любимец, никога! Не го оставяйте на улицата, не го изхвърляйте и не се отказвайте от него, защото за него вие сте единственото му семейство и най-голямата част от живота му.

Ако някой от вас иска да осинови, най-големият приют в София е Animal Rescue Sofia, може да се свържете с тях и да се приберете още утре с малко ангелче, а ако искате да помогнете, но не може да осиновите на този етап, има не една или две DMS кампании, с които да помогнете на приютите финансово.

Много се надявам да няма обидени от тази тема и да съм повлияла на някого, ако подобни теми са ви интересни много ще се радвам да споделите с мен и с голяма удоволствие ще напиша още много такива!